Тук в тази секция се ангажираме, когато сме свободни, да публикуваме актуални статии, теми, интервюта върху общопроблемната тематика - "Борбата с наднорменото тегло и начините за справянето с него".

Има ли българинът култура на хранене?

Въпреки и напук на икономическата криза, преди празниците българинът напазарува като за последно, най-вече храна. Грандиозното стълпотворение и грамадните опашки в хранителните търговски вериги отново предизвикаха асоциация за гладно множество, държано дълго време в клетки без храна и вода. Както на всеки празник, българинът се наяде юнашки, пийна си кралимарковски, напразнува се в лежерен застой между дивана и телевизора... и следпразничните здравословни проблеми не закъсняха.

Култура на хранене

И има ли българинът култура на хранене?

Съвсем спокойно, откровено и твърдо: не! Или поне при по-голямата част от сънародниците ни тя тревожно отсъства. Особено по празниците. Типично за българската народопсихология, на всеки празник се зареждат тежки софри, от които не се мръдва от сутрин до вечер. Всяка година след коледните и новогодишни празници, след безкрайната върволица от последващи именни дни, болниците се пълнят с хора, чиито хронични проблеми са се обострили от дългото и системно преяждане и препиване.

Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, да не се облакътяваме на масата, да не говорим с пълна уста и да не издаваме неприлични звуци. Културата на хранене дори не включва всичко от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Тя е много по-широко понятие, което касае манталитета и осъзнатия избор на всеки човек да живее така, че да не вреди на здравето си.

  • Да, българинът е склонен да консумира направо от и върху амбалажната хартия (нерядко върху вестник – в определени професионални кръгове);
  • Да, в българския хладилник често се среща чиния с полуизсъхнало сирене, парче салам, завит в хартия, полупразна кофичка с кисело мляко, остатъци от стари ястия и т.н... Колоритен национален натюрморт.
  • Да, българинът рядко се наслаждава на храната, яде бързо и нервно, сякаш отмята поредния ангажимент, надвиснал над главата му.

Това се случва навсякъде, ще кажете - дори в много по-напреднали от нас страни... Може и така да е, но да оставим тревата на съседа и да се погрижим за зеленината на своята.

Въпрос на възпитание?

Културата на хранене не е вродена даденост. Тя изисква възпитание, дисциплина и самоконтрол и не на последно място - информация. Умението да се храним правилно е въпрос на навик, който започва да се изгражда още от детска възраст и се постига с течение на времето. Често в това отношение нашият начин на възпитание е погрешен. Когато се храним сами, може да е "както дойде". Отидем ли на гости или на ресторант - е, тогава се стараем, за да покажем как можем да се храним изискано. Това поведение е погрешно и фалшиво. Не трябва да се учим да се храним културно заради хората, а заради самите нас.

Ако всичко опираше само до маниери и етикеция, нещата щяха да са далеч по-лесни. Но тук идват традициите в семейството, умението да се избира и приготвя здравословна храна, родителската грамотност и информираност за състава и свойствата на храните, здравните рискове и опасности от нецелесъобразното хранене, дори семейната атмосфера по време на хранене.

Трудният път към добрата храна...

Забравили, че храненето е ритуал, все по-често дъвчем баничката на работното си място, по улицата, в трамвая. "Загрижени" майки пъхат вафли, кроасани, снаксове и чипсове в чантите на децата си за училище. От проведено изследване сред деца от 0 до 5-годишна възраст е установено, че 10.8% от тях са с наднормено тегло, 8% - със свръхтегло, а 2.8% вече са затлъстели. Интересното е, че тази тенденция е най-силно проявена сред децата от българския етнос, а при турчетата и ромчетата, въпреки че я има, не е толкова силно изразена.
Резултатите сочат, че това не е свързано със социално-икономическия статус на обществото,  по-скоро проблемът е в културата на хранене и незнание от страна на родителите. Според последното проучване от 2009 г. на деца от13 до18 г. 30.6% от децата в първи клас са с наднормено тегло, от които 17% със свръхтегло, а 13.6% със затлъстяване.

Концепцията за отглеждане на децата трябва да се промени. Същността на проблема е да се популяризира културата на «мъдрото» хранене. Задължително в борбата със затлъстяването трябва да влезе и профилактиката на двигателната активност. Необходимо е майките да са по-осведомени как да хранят, респективно отглеждат децата си. Масовото и безразборно предлагане на нездравословни храни и напитки не означава, че ние не можем сами да си създадем навика да избягваме застрашаващи здравето ни храни.

Българинът се храни все по-лошо...

Близо 1 млн. 400 хил. българи страдат от затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по брой затлъстели деца. Българите се хранят лошо и небалансирано, което е причина за високия ръст на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Тази тенденция се засилва през последните 10 г. и е отразена в статистиката – спад на консумацията на месо, на кисело и на прясно мляко. Българинът рядко слага на трапезата си и риба. Между 40 и 60% от населението не приема пресни зеленчуци и плодове.

Българите консумират животински мазнини седем пъти повече, отколкото преди 50 г., консумацията на алкохол се е повишила четири пъти, а на захар - пет пъти. Българите са най-големите любители на бързата храна според анкета, проведена от фирмата за пазарни проучвания "Синовейт". Около 44% от американците обичат бързата храна и не могат да й устоят. Това обаче важи за цели 68% от българите. На обратния полюс са шведите и малайзийците. Едва 19% от гражданите на скандинавската държава са любители на бързата храна, такива са едва 20% от малайзийците. Цитираният представител отбелязва в същото време, че "други страни като България изживяват медения си месец с бързата храна" и "Те я обичат прекалено много, за да искат да се откажат от нея".

... И страната ни оглавява световните здравни черни класации ...

Балканската кръчма - в заведението и в съзнанието

Щом седне в кафене или ресторант, българинът вади мобилния си телефон и го поставя на масата. Самочувствието му на баровец го кара да си мисли: “Щом плащам – ще правя каквото си искам!”. Ако се разходите по обeд в центъра на София, ще разберете кой и от какво печели най-много. Учениците се тълпят пред пицарии и дюнерджийници. Обедните менюта на околните заведения се радват на интереса на служителите с по-дълга обедна почивка. София е една огромна трапезария, една колоритна балканска кръчма, в която се съревновава цял арсенал от вредни изкушения под лозунга “всичко, което е вкусно, е добро”.

Основен фактор тук е синдромът на неизживяното изобилие. Това, което някога е било категорично недостъпно за българския портфейл, днес му се предлага на достъпни цени в целия си мазен и сладък блясък... И е "куул" да заведеш детето си в Макдоналдс през уикенда, "куул" е в училище да си купи мазен дюнер, вместо да си носи домашен сандвич в кутия, "куул" е да не се цепи от колектива и да се препъва заедно със съучениците си по опашките за фаст джънк фууд.

О, да - много е яко!

В една нормална държава децата ще си носят сандвичи от вкъщи. Няма да се налага на МОН да спира продажбата на чипс в училищните лавки. Но тази култура я няма. И колкото повече - толкова по-добре. А злощастната салата скоро няма да се отърве от етикета «мезе» и да влезе в ролята си на основно ястие.

Другото е липсата на желание за търсене и получаване на информация и особената класация на приоритетите. За малко хора правилното хранене е синоним на здраве. Здравето пък все още сякаш не е приоритет от първостепенно значение. Доброто хранене иска мислене, време, инвестиция на отговорност и средства. За много хора това е по-маловажно от седенето на кафе пред блока и после ядене на замразен полуфабрикат. Именно промяната в мисленето е най-важният, но и най-трудният етап от пътя към по-прецизното хранене. Заради културата и манталитета, както и по икономически причини хората трудно ще надмогнат навиците си, а ще продължават да се облъчват с рекламите на чипс и вафли.

Началото

Стъпка в правилната посока е все по-честата поява на подробни етикети с хранителна информация върху опаковките (естествено, на преден план трябва да е строгият контрол върху достоверността им). Важно е да се чете, защото човек трябва да прави информиран и интелигентен избор. Принципът вече дава резултати. В Англия например преди няколко години се въведе етикетиране с цветовете на светофара, маркиращо храните със зелен, жълт и червен етикет (съответно за обозначаване на полезните храни, тези, към които трябва да се подходи с повишено внимание и за вредните). Първоначално тази тактика срещна отпор от страна на производителите. С времето обаче и след мащабна информационна кампания за това колко е важно да се храниш здравословно, производителите се стимулираха и сега масово се продават храни в зеления сектор. Защо? Заради повишеното търсене, разбира се.

Ще научим ли хлапето си да се храни "културно" - с нож и вилица? Ще възпитаме ли у него правилна култура на хранене за цял живот в онзи, другия смисъл... или и по двата въпроса неговият отговор ще е: "Какво значение има в коя ръка е вилицата, в коя ножа? Нали устата винаги е по средата!"

Биохраните определено са тенденция за промяна в начина на хранене. Хората започват все повече да се интересуват от това как организмът им работи и от какво възникват здравословните проблеми. Магазините за диетични и биопродукти плахо, но сигурно стъпват на българския пазар. Концепцията "здравословно” неусетно започва да се превръща в лайфстайл.

Дано все повече хора узреят за това и скоро да поднесат на масата си чиниите на промяната!

--- via Ива Павлина @bb-team.org ---
© 2012 Всички права запазени - otslabvane-bg.net